И да можех, не бих изтрил паметта
от ръцете ти, ласки дарявали,
от нозете, затичани с лудостта,
от очите ти, страстно изгаряли!
Всяка сутрин не мога, любима,
без смисъла искрен и нов
на усмивка, която се скрива
зад ъгъла в нежна любов.
Не вярвам в цвета на платното си бяло.
Докрай извървян да е пътя ми искам
и моля небето във времето спряло,
на живота ръката силно да стискам!