Не бива!

Poetry » Love

752 0 1

(по Снежная Иллюзия)

Аз обожавам просто да те гледам,
след работа, прибрала се при мене,
да галя с поглед, сякаш за последно,
да паля свещи и нощта да стене...

Аз обожавам твойта бяла кожа
да галя с пръсти, нежно да целувам,
с дъх да изгарям, мъничко безбожен,
в очите ти момински да лудувам...

Аз обожавам сутрин да те будя,
тютюн да свия, да сваря кафе,
в очите ти щастливи да се губя
секунди и минути, часове...

Аз обожавам да съм змей-горянин,
а ти да бъдеш чудна самодива...
Във този сън така да си останем!
- Не ме буди! - аз моля те. - Не бива!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Illana (Ева Адамова)

коя съм аз да оценявам с числа такова великолепие в стиха...прекрасно е...

2011-02-06T15:18:00+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0