Не бягай от мен, момче,
поглеждайки скришом през рамо,
понеси ме на твойте ръце,
с устни рисувай ме само.
Не се страхувай от мен, момче,
аз съм горска самодива,
подари ми свойто сърце,
ще му вдъхна и нежност, и сила.
Отдай ми се покорно, момче,
в живота ти аз съм Жената
и не ме вини, че споделяш живота си с друга,
аз нощем танцувам с луната.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
