Oct 19, 2013, 5:06 PM

Не бях

913 0 1

                                  Не бях

 

 

Не бях за тебе огън,

в пазвите заровен,

гърдите млади дето все гори.

 

Не бях за тебе белег,

на коляното поставен

през буйните ти дни.

 

Не бях за теб разпятие,

пред което да заставаш

и душата грешна на кръста да разпъваш.

 

Щом това не бях,

въобще, защо ли бях !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Пелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...