rudin (Иван Христов)
865 1445
Jan 23, 2016, 7:02 PM

Не бях такъв 

  Poetry » Other
349 0 8

Не бе такъв! – ми казваш ти.

И може би си права, мила.

Когато хлябът ми горчи,

нощта загърне ли ме в свила,

 

как този ден ще бъде същ?

Приятелите си отиват,

на мен не ми остана хъс,

мечтите – парена коприва.

 

И да напиша някой стих

за нас – ще бъде панахиден,

щом знам, от този свят без вик

все някога ще си отидем.

 

Все някога... Но не и днес.

Денят изгрява тънкострунен

и вместо яден и злочест,

покорен, хрисимо заблуден,

 

ще стана млад и с луда кръв,

блестящо острие на брадва.

Щом казваш – искам те такъв! –

стихът остава да ни радва.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти все още ни радваш Рудин !
  • Браво!
  • !!!
  • Удоволствие бе да прочета!Поздрав!
  • Харесва ми Вашият хъс за живот и това, че поетът води човека. Поздравявам ви!
  • Браво, бе, Иване, стопли ми душата. Навън е кучешки студ, а на мен ми стана топло и обично от този стих, жив да си!
  • !!! Хубава неделя, rudin!!!

    "Поетът е самотник във нощта.
    Лодкар без лодка в Пламъка на здрача.
    Перото му танцува над листа,
    словата му в ритмични стъпки скачат.

    В съня потъва, слаб и уморен,
    оставил тежки мъки и болежки,
    лети поетът, влюбен, вдъхновен,
    над хорска суета и скъпи грешки.

    Виенска въртележка завъртял,
    римува хармонично битието.
    Поетът е магьосник без кинжал -
    магическата пръчка е в сърцето."
  • !!!!!!!!
Random works
: ??:??