Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина.
Върховете на пръстите ти докосват бузата ми.
Ласкави.
Ръката ти е най-удобната възглавница, знаеш ли?
Страната ми така добре приляга в нея.
Понасяш сънищата ми на отворените ми очи.
Затворя ли ги, пазиш ги.
Нека направя същото за теб!
Довери ми се…
© Надежда Тошкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
