Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина.
Върховете на пръстите ти докосват бузата ми.
Ласкави.
Ръката ти е най-удобната възглавница, знаеш ли?
Страната ми така добре приляга в нея.
Понасяш сънищата ми на отворените ми очи.
Затворя ли ги, пазиш ги.
Нека направя същото за теб!
Довери ми се…
© Надежда Тошкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
