Jul 5, 2008, 6:09 PM

Не дишам

  Poetry
1.1K 0 2
Искам да дишам.
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното
ме плашат, щом затворя очи.

Трябва да дишам.
Блаженото спокойствие на смъртта ми зове.
Дали да се предам?
Искам да избягам, да се скрия,
аз оставам открита за всичко.

Но не дишам.
Отекващите стъпки в нощта
заглъхваха в главата ми.
Мечтаейки за освобождение,
вярвайки в спасението.
Всичко някога ще свърши.
Не дишам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...