Не е хубаво да измениш
малката и скромна светлинка!
Да убиеш съвестта,
за вечни времена!
Да таиш кавги
и да няма кой да ти прости!?
Да оставяш изгрева сам,
без порив, тъжен и ням!
Да изпращаш залеза раним,
в цвят незабравим!
Да имаш ангел такъв
и черпиш мисли смели, лекокрили!
И да му повериш с живот
поезия, стихия.. с която... да продължиш!
© Мариола Томова All rights reserved.
