И черното вече не е черно
след цялата болка, която преживях
и бялото вече не е бяло
след всички наркотици, с които полетях...

И животът ми вече не е живот,
а затвор за физическото ми тяло
и споменът - все още пресен, суров,
свързва минало и настояще в едно цяло!

И кога, за бога, ще бъдем справедливи,
безкористни и щедри към света около нас,
и кога най-сетне ще усетим, че сме живи,
а не роботизирани машини в един свят - АД!

И да преминем на едно по-високо духовно ниво,
да се слеем, да сме заедно, да сеем добро,
защото злобата вече е демоде,
защото омразата ни разяжда отвътре, тя ни яде...

И черното вече не е черно,
след като се появи светлина в тунела...
и бялото вече не е бяло,
а една устремена стрела светлина!