Не е любов
Не е любов това. Не е любов.
Но сърцето в мен не спира да прескача.
На минутата на твоя сетен зов,
останах насаме със здрача.
Останах насаме със този свят -
със слънца, звезди, планети и комети;
със живота - тоз величествен парад.
А толкоз млад съм. Толкоз млад!
И в този миг на спомени и вопли,
на обещания и на страдания,
потърсих те с надежда топла,
потърсих те без капка колебание,
да сториш с мене истинското чудо;
да сториш мене в камък изумруден!
Но не е любов това. Не е любов.
А душата ми изскочи пак на лов,
с мечтата, да ти каже сбогом.
И в този час аз (малко или много)
поисках да съм леденостуден,
поисках аз самичък да простена
във лудото на този бесен свят:
"А толкоз млад съм. Толкоз млад!"
... И изчезна всичко - всичките планети,
всичките звезди, слънца, небета;
и изгря над мен денят ми нов.
Добре ми е. Аз чувствам се готов -
да кажа, че това не е любов...
Но сърцето в мен не спира да прескача.
На минутата на твоя сетен зов,
останах насаме със здрача.
Останах насаме със този свят -
със слънца, звезди, планети и комети;
със живота - тоз величествен парад.
А толкоз млад съм. Толкоз млад!
И в този миг на спомени и вопли,
на обещания и на страдания,
потърсих те с надежда топла,
потърсих те без капка колебание,
да сториш с мене истинското чудо;
да сториш мене в камък изумруден!
Но не е любов това. Не е любов.
А душата ми изскочи пак на лов,
с мечтата, да ти каже сбогом.
И в този час аз (малко или много)
поисках да съм леденостуден,
поисках аз самичък да простена
във лудото на този бесен свят:
"А толкоз млад съм. Толкоз млад!"
... И изчезна всичко - всичките планети,
всичките звезди, слънца, небета;
и изгря над мен денят ми нов.
Добре ми е. Аз чувствам се готов -
да кажа, че това не е любов...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Браво!
