Не е молитва
- Какво да кажа, Господи, не знам...
Какво поисках и какво ми даде?!
Пристъпих много тихо в твоя храм,
не ме изгони - аз ти се отдадох...
Погледнах в теб - венецът ти трънлив
убоде ме... и даже кръв потече,
ала усетих колко страшно жив
животът ми отчаяно се стече...
Помолих те за малко топлина,
за обич и за истинска прегръдка.
Нарина ми я – цяла планина...
Какво да правя с нея?!... празна дупка...
Иконата ти вкъщи не стои
и свещи паля повече в сърцето.
Ако не е достатъчно. Кажи,
дали гласът ми стига до небето!?
... ти получаваш много обич, знам.
А всички ли умееш да обичаш?...
Взаимна ли е?... Боже, в твоя храм
от обич даже още коленича...
Любов раздавах - много ме боля
Сърцето ми оставаше все празно.
Опитах се от обич да простя.
Простих.... видях, че бе напразно.
Любов получих, падна на колене,
света положи в моите крака...
Ужасно е!!!... и любовта е бреме,
когато й забиваш нож в гърба.
Посоки много. Себе си намерих.
... приятелството е като дете -
заравя пръсти в пясъчния замък
и рухва всичко в черното море...
Взаимност търся, Господи!... прости!
... и този, който истински обичам...
Знам, богохулствам... и не ме моли!
Но само със взаимност ще се вричам...
© Нели Господинова All rights reserved.
Успех със самоосъзнаването! 
