Не е още вечер
Къде още крачиш, човече?!
Тревата отдавна е суха.
Следите ти вятър издуха
и ето че вече е вечер!
Но ти още крачиш и смяташ:
"Не свърших..., забравих..., пропуснах..."
Да бъдеш - отдавна е късно,
а рано е края да чакаш!
И дълго се взираш в листата -
писмото им тайно разчиташ,
макар че едва още сричаш.
А сняг е прошарил косата ти...
Земята обръщаш със длани -
там своето минало търсиш,
защото от корен си скършен
и времето прави в теб рани.
И ето че няма пътеки,
и мъртви са всички посоки.
Секундите тичат безоки,
а ти още търсиш утеха.
Прости си, самотни човече!
Прости си, несретнико земен!
Щом дишаш, на Бог си потребен
и значи не е още вечер!
© Владимир Владимиров All rights reserved.