Oct 13, 2008, 9:38 AM

Не е поезия светът

  Poetry
838 0 14
Не е поезия светът,
не са и с обич пълни дните,
но ти живей в доброто на мига
със устрем смел като орлите!

Не ще почувстваш в нощните повеи
надеждата с любов да те погали,
но чуеш ли сърцето си да пее
любов раздавай без прегради

на птицата с прекършено крило,
на дънера от червеи прояден,
на злонамерения направи добро,
дори на неприятеля продажен!

За всичко туй отплата не търси -
с обратно разписание е влакът,
след добротата злобата върви,
подире ти ще хвърлят камък!

Но ти не спирай! Този кръстопът
не бива във живота да те мами!
Не е... не е поезия светът,
но ти руши с поезия омрази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за чудесните отзиви!
  • На злото отвръщай с добро-поговорката се е преварнала в истинска магия!Поздрав!
  • Чудесно казано, браво, Роси!!!
    Много хубав стих, толкова ми е близък, ако знаеш само колко!!!
    Прегръщам те с благодарност!!!
  • Гледай ти, колко поетично си го описала този непоетичен свят!
  • наистина не е...

    хубаво!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...