Не е за сбогом!
Стъпвам бавно, леко по земята,
за да усетя натиска на мойта тежина.
Само ако можеш да видиш колко жално
твоя нежен поглед търся аз сега.
По таз пътека минавали сме често,
но чак сега разбирам аз това.
Вкуса на въздуха усещам
и вятъра в моята коса.
Едно дърво издига се високо,
една трева вятър я люлей,
oтдясно езеро дълбоко,
отляво хор на ангелите пей.
За тебе пеят, чуваш ли?
За твоята усмивка, твоя смях.
Тебе викат, чуваш ли?
Искат да се присъединиш към тях.
Как не искам да те пусна,
искам да си тук със мен,
но сили нямам да го сторя,
ти вече си на смъртта във плен.
Аз знам, че с нея на мога да се боря,
аз знам, че така е по-добре.
Ангел при ангелите винаги отива,
а ти си ангел без криле.
Не мога вече да те видя,
не мога да усетя твойта плът,
но споменът за тебе не умира,
и знам, че ще се срещнем някой път.
Сега аз „Сбогом!” няма да ти кажа,
а само „Ще се видим в друг живот!”,
но до тогава искам ти да знаеш,
че ти бе моята първа любов!...
© Ана All rights reserved.
