"Не го обичаш" - сама на себе си говоря,
сърцето друго шепне, Господи, какво да сторя?
"Не го обичаш" - пак повтарям в тишината,
но душата друго иска, не иска вече самотата!
Дали и той така в тъмното повтаря
"Не я обичаш" и да си повярва?
Дали и той в самота се врича
и сам на себе си говори, че не ме обича?
© Христина Юлианова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
