Не говори
Когато стигна, ще съм толкова нечакана -
почти такава, както във началото.
И пак ще е приклещена душата ми
между зачеркнатите цифри в календара ни.
А може би сме крайни песимисти,
задраскали неслучени моменти,
щом маркерът по скъсаните листи
скицира самотата перманентно.
И има нещо, някак си отчаяно,
мастилено петно във твойта склера.
На дъното листенцата от чая ни
предсказват друго, по-различно вчера.
И всички влакове ще спрат да циркулират
по мрежата преглътнати въпроси.
Човек се ражда бос, ако умираме,
поне със теб да се събуем боси.
Защото нямам нужда от предания,
забулени във мистики и сфери.
Не говори - дори по твоето мълчание
аз пак ще знам къде да те намеря.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
