Късно е! Не идвай излишно!
От теб вече нищо не искам!
Отдавна изстина огнището!
Не ми трябват дребни трохички!
И не носи огромни букети
за Рождения ми ден (днес, в неделя)!
Не виждаш ли - от студа във очите ти
в лед са се превърнали целите!
Не питай защо съм студена -
от лутане изгубих огнивото!
Няма огън да ти стъкна!
Нито ще запаля свещите!
Не! Няма да бъда пак същата!
Не ме кори, че съм жестока!
Научих се от теб на безразличие!
Сполай ти много за урока!
И не кърпи със пирони ръждиви
на трънливите блянове къщата!...
Айде... стига сапунки сълзливи!
Просто върни ми ключа и... довиждане!
© Светла Илиева All rights reserved.
в лед са се превърнали целите!"
Ако някой вледени цветята ти, той повече никога няма да успее да целуне душата ти...