Не искай да съм ти клакьор
Не искай да съм ти клакьор,
ръцете, виж, не щат да ръкопляскат,
тази роля, гротескна, на актьор
за мними ласки много ми е тясна.
Да викам с глас - Оле, не съм готов,
поза на бездушник не заемам,
тук вътре имам само цвят любов
и купища мечти като поема.
Не искай да съм грешен без вина
и да се смея, когато ми се плаче.
В ръката стискам милувки топлина -
любовното, вълшебното ни хапче.
Не вземай ме за твой придворен шут,
не ме сочи със пръст, нима те стряскам?
Да, тази обич, знам ме прави малко луд,
но сили нямам с гняв да те задраскам.
Не искай да съм ти клакьор,
в очите, виж, звездиците палуват,
любов ми дай, сияещ взор,
две устни, гдето страстно да целуват.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
