Стъпвам на пръсти, безшумно.
Не искам никой да ме чуе,
когато прошумявам като полъх,
да погаля със любов съня ти.
Покривам се със чувства невидими.
Не искам никой да ме вижда,
когато от душата ти събирам
трохи от болки и несгоди.
Скривам се сама във тъмнината.
Не искам никой да усети
как вървя с товар от грехове и обич
по пътека, осветена само от луната.