Nov 20, 2007, 10:35 AM

Не искам

  Poetry
879 0 4
Не искам да крия тази празнота.
Не съм щастлива...
Няма как да пазя болезнената самота
и да бъда толкова сива.
Не могат да шепнат сълзите
и тихо да ме убиват лъжите.
Не могат тайно да изчезват мечтите
или скришом да тъжат очите.
Ще изкрещя сега,
че съм празна
и нека ме чуе някой в нощта...
Толкова ли съм маловажна?
Ако болката да скриеш не успяваш,
просто я покажи...
И щом не се самосъжаляваш,
на сърцето ти няма да тежи.
Вятърът ще развее косата ми
и ще бъда спасена.
Вятърът ще отвее тъгата ми,
болката ще бъде изгасена.
Светът за мене може би е труден,
но аз ще го направя пеперуден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Завинаги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...