20 нояб. 2007 г., 10:35

Не искам

883 0 4
Не искам да крия тази празнота.
Не съм щастлива...
Няма как да пазя болезнената самота
и да бъда толкова сива.
Не могат да шепнат сълзите
и тихо да ме убиват лъжите.
Не могат тайно да изчезват мечтите
или скришом да тъжат очите.
Ще изкрещя сега,
че съм празна
и нека ме чуе някой в нощта...
Толкова ли съм маловажна?
Ако болката да скриеш не успяваш,
просто я покажи...
И щом не се самосъжаляваш,
на сърцето ти няма да тежи.
Вятърът ще развее косата ми
и ще бъда спасена.
Вятърът ще отвее тъгата ми,
болката ще бъде изгасена.
Светът за мене може би е труден,
но аз ще го направя пеперуден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Завинаги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...