20 nov 2007, 10:35

Не искам

  Poesía
882 0 4
Не искам да крия тази празнота.
Не съм щастлива...
Няма как да пазя болезнената самота
и да бъда толкова сива.
Не могат да шепнат сълзите
и тихо да ме убиват лъжите.
Не могат тайно да изчезват мечтите
или скришом да тъжат очите.
Ще изкрещя сега,
че съм празна
и нека ме чуе някой в нощта...
Толкова ли съм маловажна?
Ако болката да скриеш не успяваш,
просто я покажи...
И щом не се самосъжаляваш,
на сърцето ти няма да тежи.
Вятърът ще развее косата ми
и ще бъда спасена.
Вятърът ще отвее тъгата ми,
болката ще бъде изгасена.
Светът за мене може би е труден,
но аз ще го направя пеперуден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...