Sep 16, 2008, 7:52 AM

Не искам

  Poetry » Love
1K 0 4

Не искам сянка да ти бъда,

която подир тебе крачи.

Свободен искам ти да бъдеш,

за сянка никой днес не плаче.

 

Ти във душата си вземи ме

и ме скрий във свойта пазва.

Топло кътче намери ми,

та от злото да те пазя.

 

Сълза дори да съм, не искам,

в очите ти без страх се скрила,

а в тях да свети днес усмивка -

за мен да бъдат те закрила.

 

Че в този свят така абсурден

пак фалшът побеждава

и във живота толкоз труден

любовта ми те спасява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пренасяш и ме замисляш за истински стойностните неща - мила Дори!!!
  • Любовта е ужасно всеодайна и себежертвена....интересен стих...
  • Много е хубаво! Много ми хареса и с мелодията на стиха, и със съдържанието си!
    Но вместо "плачи", трябва да си е "плаче" - и "плаче" е достатъчно точна рима!
    И в последния куплет ритъмът леко е нарушен - във втория и четвъртия ред сричките са по 8 вместо по 9!
    Идва ми наум:
    "Че в този свят, така абсурден,
    ОТНОВО фалшът побеждава,
    но във живота - толкоз труден,
    ПАК любовта ми те спасява!"
  • Не винаги побеждава фалша, скъпа Дори!
    Любовта я побеждава!
    Поправи "плачи"!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...