Не искам да бъда такава жена
Не, не искам да бъда жена,
която на рамо да носи товари,
която да става по първи петли
деня да планира, да спира пожари.
Не, не искам да бъда жена,
която да взима финални решения -
за къща, храна, съпруг и деца
намествайки бързо числа в уравнения.
Не, не искам да бъда жена,
която да търси утеха във себе си,
когато умората през деня,
налегне я плашеща, до изтощение.
Не, нямам против да върша това,
но нека да бъде споделено по братски.
Нали затова се събират в една
съдбите на семейството „Мъж и жена”.
П.П.
© Преслава Петкова All rights reserved.
