Не искам да живея...
Не искам да отварям очи,
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
...
Нямам сили с всичко да се боря,
не искам да се правя на скромна.
Ще спра вече да говоря,
щом всеки път за всичко съм виновна.
...
Не искам утрото да посрещам,
щом Слънцето отдавна се е скрило.
Не искам вече нищо да усещам,
щом сърцето ми от всичко се е уморило.
...
Няма смисъл да се залъгвам,
излишна съм на този свят.
На едно и също място само тъпча,
кой ли ще се сети,че липсвам точно аз?
...
Никоя си и останах,
напразен бе живота ми.
През годините нищо не направих,
дори опит да си с мене ти...
...
Нищо свято не оставих,
никой с нищо няма да ме запомни.
За всяка грешка,която направих,
на малки части сърцето ми се отрони.
...
Знам,знам за всичко съм виновна,
аз не вярвам вече в любовта.
Не искам пак да се прибирам бездомна,
ще си ида скришом в мрак и тишина...
...
Не искам пак да оцелея,
с болката предишна.
Не искам пак да живея,
там,където за всички съм излишна....
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
...
Нямам сили с всичко да се боря,
не искам да се правя на скромна.
Ще спра вече да говоря,
щом всеки път за всичко съм виновна.
...
Не искам утрото да посрещам,
щом Слънцето отдавна се е скрило.
Не искам вече нищо да усещам,
щом сърцето ми от всичко се е уморило.
...
Няма смисъл да се залъгвам,
излишна съм на този свят.
На едно и също място само тъпча,
кой ли ще се сети,че липсвам точно аз?
...
Никоя си и останах,
напразен бе живота ми.
През годините нищо не направих,
дори опит да си с мене ти...
...
Нищо свято не оставих,
никой с нищо няма да ме запомни.
За всяка грешка,която направих,
на малки части сърцето ми се отрони.
...
Знам,знам за всичко съм виновна,
аз не вярвам вече в любовта.
Не искам пак да се прибирам бездомна,
ще си ида скришом в мрак и тишина...
...
Не искам пак да оцелея,
с болката предишна.
Не искам пак да живея,
там,където за всички съм излишна....
© Александра Матеева All rights reserved.
