Не искам да пропусна пролетта...
Не искам да пропусна
пролетта
и нейната неутолима
жажда,
излязла от прегръдка на
смъртта,
и как наново всичко тя
възражда...
Треви и птици, всичко
пременено,
и глъч и врява радостно
смутено,
щъркел бял, далечен
долетя,
върху килим от прелестни
цветя,
на небето шарена
дъга,
гонят таз досадница
тъга,
и кукувица на дърво
зелено,
и пчели, и всичко
неродено,
напират, идват както и
преди.
Повелята е дадена.
Бъди.
И надежда в страдащи
гърди,
и проблясък в гаснещи
очи...
На младите безумната
мечта,
да завладеят, променят
света,
и мъдрите, следящи
кръговрата,
по бреговете и на двата
свята.
Не искам да пропусна
пролетта...
© Гюрсел Кърнак All rights reserved.
