Не искам да се будя вече
Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите
цветя – латинки и шибой,
врабец чирика любопитен,
пчели прелитат златен рой.
Ухае люлякът. Любим е.
Живот, като въздишка прост...
Котак – за милване петимен,
в градинката е чакан гост.
Асмата гроздове налива,
пред портичката – слънчоглед.
Той следва слънчовата крива,
стои на стража най-отпред.
И чака стъпките любими,
на вятъра гласа познат,
и много есени, и зими,
с любов върти се този свят...
Събудих се и ми е тъжно,
било е само сън... Уви.
В прозореца небе - окръжност
и мъртви есенни треви...
Не искам да се будя вече,
реалността така боли.
Къщурката не е далече,
живее обич там. Нали?
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
