reinbow (Биляна Битолска) reinbow (Биляна Битолска)
34 567
Jul 10, 2014, 11:07 AM

Не искам вече...

  Poetry » Love
676 0 8

Не искам дни, в които слънцето огрява
отвъд прозореца на моята самотност,
а в ъгъла й някъде оставено
сърцето ми да плаче от умората.
Не искам нощи с бледи пълнолуния
с останало без топлина очакване,
в което да се скитам другаде
и да броя сълзите си изплакани.
Не искам да съм друга и във друго време
да съм живяла без да те познавам
в полуреалност,  неспособна да си взема
парченце щастие и пак да страдам...


Не искам вече да съм  само АЗ,
а част от цялото, което ТИ създаде –
една душа, едно сърце, екстаз
на чувства носещи отдаване.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0