Не искам вече...
Не искам дни, в които слънцето огрява
отвъд прозореца на моята самотност,
а в ъгъла й някъде оставено
сърцето ми да плаче от умората.
Не искам нощи с бледи пълнолуния
с останало без топлина очакване,
в което да се скитам другаде
и да броя сълзите си изплакани.
Не искам да съм друга и във друго време
да съм живяла без да те познавам
в полуреалност, неспособна да си взема
парченце щастие и пак да страдам...
Не искам вече да съм само АЗ,
а част от цялото, което ТИ създаде –
една душа, едно сърце, екстаз
на чувства носещи отдаване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
