Снощи заедно бяхме и щастливи в мига,
снощи бе нежно щом бяхме аз и ти,
барът бе светнал, бе сребърна рокля брега,
стигнахме до края му ние почти.
Нежно, много красиво и щастлива ти бе,
щом прегърнах те и лъхна ме вечността,
да потъват ръцете ни в синьото небе
искаше и да оцветим в синьо света.
Цяла нощ мили думи превземаха мост,
мостът просто бе грейнал заради тях,
на дървото му бяха лъчезарните гости,
най-щастлив на света аз снощи бях.
На птица криле не летят а хвърчат,
звездите слизат, правят за нас кръг,
магии блестят, пленително горят,
нито за миг нощта не замлъкна.
Ала щом на сутринта ти звънях
ти не вдигаше, не ми звънна след това,
нежен, мил и добър без прекъсване бях,
че случилото се искаш ти вярвах.
Да ала ти не вдигна и се натъжих,
помня как те докосвах нежно през нощта,
нямам спомен с нещо светло да сгреших,
нямам спомен лъч тъй светъл да пропилях.
Моля те ми кажи къде сгреших
или просто готова не бе затова,
да не би без да усетя нещо да разбих,
не бе за нас готова, а бързо се зарадва.
Не искаш да говориш ти в какво съм сгрешил
или просто беше това временна луна,
не искаш да ми кажеш ако лош аз съм бил,
без теб слънце душата пробожда през деня.
Всяка от лъчите му е коварна игла,
в игли ги превърна щом не ги искаш ти,
много прибързана ти си била,
прибързаността изглежда не ти прости.
Любовта е един дълъг, но крехък лъч,
себе си ти излъга че готова си
за нея, ала нейното слънце те мъчи,
пред себе си затова дълго ти ще говориш.
20.08.19