Не издържам вече...
1.5K
0
4
И ти се оказа поредната лъжа,
да съм сама явно е моята съдба,
да роня сълзи скришно и мълчаливо,
да чакам истинската любов търпеливо.
Но къде е тя? Защо я няма?
Защо след всеки край чувствам се обрана?
Защо животът надежди все ми дава?
А после обещанията си забравя и отново ме предава?
Чувствам как отвътре се задушавам,
как сама пред себе си започвам да се защитавам,
дори си мисля, че любовта не ще срещна,
не вярвам, че вече с добро ще я посрещна.
След тази нощ сърцето е толкова ранено,
от лъжите и предателите е задушено.
То се чувства по-самотно от всякога преди,
чувства се така разбито като разпадащите се скали!
Виждам как ставам все по-силна - очите вече не ронят сълзи,
макар и сърцето да умира и толкова да го боли...
Променям се с всеки изминал час,
но едно завинаги ще зная аз,
че каквото и да става, той винаги ще е в сърцето ми!!!
да съм сама явно е моята съдба,
да роня сълзи скришно и мълчаливо,
да чакам истинската любов търпеливо.
Но къде е тя? Защо я няма?
Защо след всеки край чувствам се обрана?
Защо животът надежди все ми дава?
А после обещанията си забравя и отново ме предава?
Чувствам как отвътре се задушавам,
как сама пред себе си започвам да се защитавам,
дори си мисля, че любовта не ще срещна,
не вярвам, че вече с добро ще я посрещна.
След тази нощ сърцето е толкова ранено,
от лъжите и предателите е задушено.
То се чувства по-самотно от всякога преди,
чувства се така разбито като разпадащите се скали!
Виждам как ставам все по-силна - очите вече не ронят сълзи,
макар и сърцето да умира и толкова да го боли...
Променям се с всеки изминал час,
но едно завинаги ще зная аз,
че каквото и да става, той винаги ще е в сърцето ми!!!
© Елен Ривес All rights reserved.
