Мечтае, пътува, събира монети,
често ме пита: "откъде ли са взети? "
Харесва и тачи европейското кино,

ах, как презира всичко фалшиво.

Перфектна, директна, но не като нея,

не като нея, единствена тя е.

Тя е вълните в морето, в кея,

в умът ми течения от мисли и мнения. 

Лято и слънце в едно изречение,

подобно на нея, събужда вълнение.

Липсва ми как ми говори на нос,

с нея лимонът е сладкият плод.

Бедствие, буря, едно към едно,

да я рисувам не мога, питам: "Защо?",

е толкова кротък вулкан от любов,

ето толкова лесно простен е порок.