Jackie151 (Антоанета Иванова)
89 5822
Sep 4, 2021, 10:18 PM

Не казвай сбогом 

  Poetry » Love
579 6 8

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.

 

Започна да разказваш като в унес
за някаква история с тъга
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.

 

Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!

 

Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!

 

Разбрах, че искаш силно да се върне
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.

 

Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби!

 

https://youtu.be/RFgarWd02ZQ
 

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??