Не казвай сбогом
До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес
за някаква история с тъга
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.
Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!
Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!
Разбрах, че искаш силно да се върне
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.
Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби!
https://youtu.be/RFgarWd02ZQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
