Sep 21, 2008, 1:52 PM

Не лебед, а герой

  Poetry » Other
699 0 5
Не съм престанала да бъда лебед
и дългата си шия да извивам имам нужда.
Не съм престанала да се ослушвам,
и едновременно напред да гледам.

И във водата виждам своя път,
единствения път. И той е моят.
По него все напред вървя.
Не лебед съм, а съм герой.

Говоря и не съм замлъкнала. 
Да млъкна ще е грешка, мисля...
(Замислих се и чак тогава се обърках –
че мисля е проблема ми... единствен.)

ред. 02.01. 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не си мислете, че съм млъкнала –
    да млъкна ще е грешка, мисля...
    Замислих се и чак тогава се обърках –
    че мисля е проблема ми... единствен."
    и
    "не бях щастлива, в сива самота
    обърквах другите, а същността си скрих,

    така умело, че се уморих."

    Невероятно и искрено прозрение и откровение. И признание за грешката. Браво!
  • Всеки един коментар за мен означава много! Благодаря и на трите!
  • Интересно...браво.
  • Браво!много ми хареса!препрочитам........поздравявам те
  • Гледай напред и щастието ще дойде.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...