Не ме е срам

Poetry » Civic

981 1 0

Срам ли? Не, не ме е срам

дори да хвърлят камъни по мене

тежи душата само грам

и всеки има отредено време...

Страх ли? Не, не ме е страх

дори да скоча в пропаст непозната

полет на орел не знае крах

страха е по човеците и на Земята...

Грях ли? Не, не ме е грях

дори и грешниците са кръщавани с име

ангелите също стават прах

люде праведни ù трябват на Земята...

Анелия Дойчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0