Jul 14, 2010, 8:36 AM

Не ме гони

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Моля те, не ме гони. В лицето ти разкрих тъгата.
Говорих, молих. Ти мълча. Защо мълча?

Защо не каза, че надежда няма, та болката ми малко да сломи.
Колко пътища да търся към твоето мълчание, кажи?

Колко роли да играя, за да ме харесаш някак ти.
Нормална, лоша, скромна, непокорна. Как ме искаш?

Или и аз със тебе да мълча? Да остана няма и прекършена от мъка.

Кажи какво.

Греховете си ще се опитам да изкупя, за да дойда
чиста в твоя свят.

И не знам какво да сторя още, единствен шанс от тебе искам.

Моля те, не ме гони.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Палмира Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...