Не ме напускай

Apr 9, 2010, 8:49 AM

Poetry » Love

893 0 2

Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...

Не си тръгвай, любима,
като онази, която
насън нощем изпращам,
безсмислен и тъжен,
до последния вагон
на перона от сенки
и тя тръгва със влака,
от черната гара
към незнайната обич
на незнайния мъж.
И аз с пот на чело
скачам изведнъж.
А в леглото до мен
лежи надута раздялата.
И ме гледа фамилиарно
като стара проститутка,
пушеща цигара.
А тъй не го искам!
Затова - не си тръгвай!
Тъй рано е още!
И толкова късно е!
Да - късно е вече! Късно е, мила,
да си кажем "Дотук сме",
да си кажем "адию"
като в стар френски филм
с трагична развръзка.
Но такъв е животът!
Не всичко е рима!
Да - стават и грешки,
но щом сме двамина,
нима биха ни спрели
едните му пусти
тежест и бреме
на това тъй неромантично,
измислено време.

Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nikkollina (Скорпионка)

2011-03-01T08:10:11+02:00

Много ме развълнува!Поздрави за стиха!
BuRn_AliVe (Александър)

2010-05-19T20:06:33+03:00

Да - стават и грешки,
но щом сме двамина,
нима биха ни спрели
едните му пусти
тежест и бреме
на това тъй неромантично,
измислено време.

Никога не е прекалено късно за любовта!
Чудесна творба!