Не ме напускай
Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...
Не си тръгвай, любима,
като онази, която
насън нощем изпращам,
безсмислен и тъжен,
до последния вагон
на перона от сенки
и тя тръгва със влака,
от черната гара
към незнайната обич
на незнайния мъж.
И аз с пот на чело
скачам изведнъж.
А в леглото до мен
лежи надута раздялата.
И ме гледа фамилиарно
като стара проститутка,
пушеща цигара.
А тъй не го искам!
Затова - не си тръгвай!
Тъй рано е още!
И толкова късно е!
Да - късно е вече! Късно е, мила,
да си кажем "Дотук сме",
да си кажем "адию"
като в стар френски филм
с трагична развръзка.
Но такъв е животът!
Не всичко е рима!
Да - стават и грешки,
но щом сме двамина,
нима биха ни спрели
едните му пусти
тежест и бреме
на това тъй неромантично,
измислено време.
Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...
© Александър Тодоров All rights reserved.
