Oct 26, 2008, 8:00 AM

Не ме обичай

  Poetry » Love
1.5K 0 5
 

Не ме обичай

 

Не те разбирам,

а сме в така напреднала фаза.

Изговори водопади от думи,

а нищо конкретно не каза...

платих толкова данъци суми,

за да чуя онази прословута фраза.

Защо словата ти не ме радват -

след като толкова дълго ги чаках?

И едно коварно съмнение в мен се прокрадва,

че за нищо до скоро аз плаках.

 

Това рози ли са... колко банално,

а преди се молех да ги помириша.

За мен няма вече нищо сакрално,

не знам любовта ти към мен как още диша!...

Не ме обичай, вече не те разбирам!

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

  • от любовта понякога боли,но това не означава,че трябва да спреш да вярваш в нея.
  • Хареса ми,мило!(Вече ти казах)Погледни последните 2 реда- като си го публикувала си пропуснала нещоОбичам те.Продължавай да пишеш(важното какво доставя на теб поезията)
  • "Не ме обичай" - никога не казвай!
    За обич ни е даден тоз живот!
    за "Обичай ме" - копней
    и го показвай,за да те даряват със Любов!
    Понякога не ни разбират
    и често от това боли!
    Но Живота с туй не спира
    и земята се върти!
    Вдигни главата още днеска!
    С ръка,сълзите избърши!
    За любов копней сърцето на човека!
    За любовта си,Преси се бори!

    П.П. Не се отказвай от любовта,миличка! Никой никога не е казвал,че е лесно,но е доказано,че си струва!Прегръдки!
  • Хм.. ритъм... когато някой е така обиркан в себе си, нима може да овладее всичко и да го подреди? Преси, ще ти кажа само - нещата или вървят или не вървят. Просто, но повечето реални неща са далеч от сложното. Дай си шанс да си щастлива и да имаш това което ти е нужно! Успех
  • няма ритъм.. никакъв! иначе... има и добри фрази!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...