Не ме отдалечавай
Да ме затвориш искаш във черупка.
Да ме заключиш зад врати. Недей!
Моля те, не ме превръщай в сянка,
във клетка птичката не пей...
Косата ми по раменете да не ляга
и вятър да не вей, да я пилей,
когато слънчев лъч пробяга
със златния си блясък, да не грей.
Очите ми звездите да прикрият,
походката да е умерена и скромна,
а устните усмивката да скрият...
А аз жена съм ти... а не икона.
Понякога съм буря страховита.
Ала по-често съм обична и добра,
и всякога за теб намирам дума,
с която от сърце да ти благодаря...
Не ми отнемай волността в очите,
на дланите ми топлите докосвания.
Убий я тази ревност във гърдите
и всичките си полети на теб ще дам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
