Не ме поглеждай, момиче,
с тези твои черни очи!
Сърцето ми малко е птиче,
само миг и виж полети.
Кацне тихо на твойте коси,
твоят топъл дъх заобича
и загнездено чак до зори
на червена звезда заприлича.
Ти на панделка там да го сториш,
да го връзваш, развързваш през час.
Да подскачаш, мърдаш, мърмориш,
да го хвърлиш в шкафа тогаз.
Не, не гледай към мене, момиче,
с тези твои красиви очи!
Сърцето ми плахо е птиче,
току виж към теб излети.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
