Dec 6, 2009, 7:10 PM

Не ме променяй

  Poetry
682 0 4

Тишина. Нима ти е привична?
Нима намерил си ме там,
където глухо, безразлично,
за всекиго, всичко се знае?

Светлина. Нима ти е нужна?
Нима ти трябва ореол
и невинност ли те възбужда?
Не виждай, усещай, че съм гола.

Не чакай с мен да ти е тихо.
Аз съм родена в тъмнина.
От греховете не ме отвличай.
Светица не ставам за нищо на света.

06.12.2009г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...