Не ме разрушавай
Време ще дойде, ти ще ме помниш.
Време, в което аз ще съм лист.
И моля дано... не ми се обидиш,
моят живот сега е нечист.
Всички лица се с времето давят,
шията негова стискам в ръце.
Хиляди рани в ума се отварят,
нещо вали ги - не дъжд, а оцет.
Време ще дойде, ти ще ме помниш,
сякаш съм цвете с болнаво стебло.
А мойте цветчета бяха бетонни,
само че днес са на смъртно легло.
Всички вини се с времето търкат.
И ранно откъснал се плод ще узрей.
Ще бъда и лист, ще бъда и църква,
не ме разрушавай. Ако можеш, изгрей.
© Катя All rights reserved.
