katkatkat (Катя)
155 1149
Jun 5, 2011, 12:11 PM

Не ме разрушавай 

  Poetry » Other
941 0 4

Време ще дойде, ти ще ме помниш.

Време, в което аз ще съм лист.

И моля дано... не ми се обидиш,

моят живот сега е нечист.

 

Всички лица се с времето давят,

шията негова стискам в ръце.

Хиляди рани в ума се отварят,

нещо вали ги - не дъжд, а оцет.

 

Време ще дойде, ти ще ме помниш,

сякаш съм цвете с болнаво стебло.

А мойте цветчета бяха бетонни,

само че днес са на смъртно легло.

 

Всички вини се с времето търкат.

И ранно откъснал се плод ще узрей.

Ще бъда и лист, ще бъда и църква,

не ме разрушавай. Ако можеш, изгрей.

 

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно въздейства, с тези остри метафори. Много ми харесва.
  • Като културна ценност не бива да бъдеш разрушавана или надграждана с комерсиална цел!
  • Мисля, че няма да мога да му направя същият задълбочен анализ, но ще кажа, че ми харесва!
  • Наистина за много престъпления има "давност", но лично моето мнение е, че вината съществува, за да може да съществува и прошката.
Random works
: ??:??