Не ме рисувай
Не ме рисувай, щом дъждът
се стича бързо от очите
и цвят на есенни листа
откриват четките в боите.
Не ме рисувай, щом мъгла
е скрила всякаква надежда
и в непрогледната тъга
се само залезът оглежда.
Не ме рисувай, щом комар
играят облаците в мене
и, всеки всичко вече дал,
до кръв се бият настървени.
Не ме рисувай, щом гори
така мечтаното ми синьо
и светят хищните стрели,
на думите мира убили.
Не ме рисувай, не, недей,
не искам днес да съм картина...
Зората утре щом изгрей,
в палитра цветна ще ме имаш.
© Валентина Лозова All rights reserved.
