Не ме съди
Не ме съди, приятелю!
Не ме наказвай строго, с мълчание!
Недей! За Бога!
За своята любов аз нося радост, грях, вина,
и... доза отчаяние.
Животът ми пропит е с грешки и неволи,
безсилие и суета.
Затова помислих, че…
ще мога, но повярвай, не успях!
Поисках да забравя, но не мога.
След нещото като… ”обичане”
поне приятелството да остане, искам.
Поне, докато мога,
със своята наивност аз да го крепя.
Но май отдавна съм ти безразлична –
дори приятелски съвет тежи.
След всеки разговор, като че
трън съм ти в очите…
А туй приятелство ли е, кажи?
Не ме съди, приятелю!
Не ме обричай на забрава!
Че лесно помня лошите неща,
но малко трудно... приятелите си забравям!
NG/ nnn
© Нели All rights reserved.
