Sep 1, 2012, 11:43 PM

Не ме удържат четири стени

  Poetry » Other
606 0 4

НЕ МЕ УДЪРЖАТ ЧЕТИРИ СТЕНИ

 

Не ме удържат четири стени,

излишни вещи и дрехи, необличани с години.

Зоват ме колелата - нови срещи,

заспали в скреж скали и палмови градини.

 

Но не сама сред тях, а с хора близки духом,

в очите с топлина, дори и с присмех тих.

Почивката тогава е радост и разтуха,

а пътят ни зове и труд ни предстои.

 

Не ме привличат четири стени...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...