Не ме вини. Не мога да съм друга.
Живота си дотук съм изживяла
по ред - любима, майка и съпруга.
На всекиго от себе си съм дала.
Не ме променяй. Няма да съм същата -
онази, във която си се влюбил,
която те усмихва, щом намръщен си
и те намира, щом си се изгубил.
Не ме ранявай. Не и ти. Сега
е времето на любовта, узряла
в изминали сезони. С есента
да я откъснем и запазим - цяла!
© Мая Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
