Не ме вини. Не мога да съм друга.
Живота си дотук съм изживяла
по ред - любима, майка и съпруга.
На всекиго от себе си съм дала.
Не ме променяй. Няма да съм същата -
онази, във която си се влюбил,
която те усмихва, щом намръщен си
и те намира, щом си се изгубил.
Не ме ранявай. Не и ти. Сега
е времето на любовта, узряла
в изминали сезони. С есента
да я откъснем и запазим - цяла!
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
