Не ми достига малко, може би...
Не ми достига малко, може би,
в сърцето ти зовящо да се сгуша.
Невидима стена ли две съдби,
разделя ги като море от суша?
Ах, любовта ми е море, но то
едва докосва тихият ти бряг.
Вълните ми, най-силните, защо,
макар и ýстремни, се спират пак?
В желанието си да те прегърна
разбивам любеща душа в скалите.
На нежността ти искам да отвърна,
а имам си единствено мечтите.
По вятър и по облак, неведнъж,
ти пращам само капки, в кратък дъжд.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
