Не ми е жал
Сега, когато зная, че не ме обичаш,
посипвам с пепел своето сърце.
Не ми е жал за него - то се вричаше
във вечната любов, за да е с теб.
Не ми е жал за дните посребрени
от твоя неподкупен детски смях.
Ти беше феята от детство сътворена.
От допира й бавно оживях.
Повярвах на мечтата си вълшебна,
превърната в неземна светлина.
Политна тя като светулка звездна,
почти оборила логичния финал.
Но земното приключва в локва кална.
Потрепва птицата с прекършени крила.
Подмамена от своята овалност,
във антисвят душата се преля.
© Младен Мисана All rights reserved.
