Не мога…

Събери мечтите ми и ги остави във шепа прах,
заедно със този прах, останал от блясъка в очите ми.
Нека да изсвири тази тъжна песен… за любов,
нека и да свърши тази дълга есен!

Искам душата ми да спре
да те моли да я искаш още толкоз силно.
Нека да обгърна твойте силни рамене
за последно само, моля те, последно!

Сърцето ми е толкова самотно,
леглото ми и толкова студено,
устните ми са пресъхнали и зажаднели
за целувка бавна, сладка, изгаряща цялото ми същество!

Не мога вече да обичам, мили,
не мога да живея занапред така, любими,
не мога, щом след пет години се обърна,
да видя как животът ми е пропилян… по теб!